Жестоко бреме
Нося те в сърцето като рана,
чиято кръв не мога да отмия
и любовта си давам във замяна
спомените свои да изтрия.
Нося те в душата като камък,
който тегне над съдбата ми ронлива
и любовта ми все ще плаща данък
за всяка нощ, в която не заспивам.
По устните те нося като вино,
което чака някой друг да го изпие
и любовта ми, нищо че е минало,
не иска в самотата да се скрие.
В очите си те нося - неизплакан -
като сълза, оставена да дреме,
а любовта не иска да ме чака
да се откопча от жестокото ти бреме.
чиято кръв не мога да отмия
и любовта си давам във замяна
спомените свои да изтрия.
Нося те в душата като камък,
който тегне над съдбата ми ронлива
и любовта ми все ще плаща данък
за всяка нощ, в която не заспивам.
По устните те нося като вино,
което чака някой друг да го изпие
и любовта ми, нищо че е минало,
не иска в самотата да се скрие.
В очите си те нося - неизплакан -
като сълза, оставена да дреме,
а любовта не иска да ме чака
да се откопча от жестокото ти бреме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени
