anubhis (Ивелина Димитрова) anubhis (Ивелина Димитрова)
1 59
Sep 19, 2007, 2:45 PM

Жестоко бреме

  Poetry
1.2K 0 14
Нося те в сърцето като рана,
чиято кръв не мога да отмия
и любовта си давам във замяна
спомените свои да изтрия.
 
Нося те в душата като камък,
който тегне над съдбата ми ронлива
и любовта ми все ще плаща данък
за всяка нощ, в която не заспивам.

По устните те нося като вино,
което чака някой друг да го изпие
и любовта ми, нищо че е минало,
не иска в самотата да се скрие.

В очите си те нося - неизплакан -
като сълза, оставена да дреме,
а любовта не иска да ме чака
да се откопча от жестокото ти бреме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0