Жестокост

4.11.2007 г., 16:22 ч.

Поезия » Друга

721 1 2

ЖЕСТОКОСТ

Всичко е към своя край,

всичко си отива бавно и безмилостно,

напуска те без жал, животът си отива!

Какво да правя аз сега? Съвсем сама

на този свят оставам, без малко обич

и топлина, а какво е живот без любов?

Защо животът е така суров? Но трябва

да бъда силна, със сетни сили да се боря,

а кой знае, може и да успея!

Живот, живот смили се над мене ти!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

valito0 (Вали Михайлова)

2007-11-04T21:48:30+02:00

Благодаря ти много радвам се че ти е харесало.
^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)

2007-11-04T17:45:57+02:00

Аз усещам паника в този стих,не може да е толкова зле...неее,не може никой да не те обича,заради това,което си.По думите ти се разбира,че си добър човек,може би те боли,че не те разбират...Не знам,не съм психолог,а и не съм тук,за да правя анализи...но ми хареса това,което прочетох,това е по-същественото