Жестокост

Поезия » Друга

971 1 2

ЖЕСТОКОСТ

Всичко е към своя край,

всичко си отива бавно и безмилостно,

напуска те без жал, животът си отива!

Какво да правя аз сега? Съвсем сама

на този свят оставам, без малко обич

и топлина, а какво е живот без любов?

Защо животът е така суров? Но трябва

да бъда силна, със сетни сили да се боря,

а кой знае, може и да успея!

Живот, живот смили се над мене ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

valito0 (Вали Михайлова)

Благодаря ти много радвам се че ти е харесало.

2007-11-04T21:48:30+02:00
^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)

Аз усещам паника в този стих,не може да е толкова зле...неее,не може никой да не те обича,заради това,което си.По думите ти се разбира,че си добър човек,може би те боли,че не те разбират...Не знам,не съм психолог,а и не съм тук,за да правя анализи...но ми хареса това,което прочетох,това е по-същественото

2007-11-04T17:45:57+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0