4 нояб. 2007 г., 16:22

Жестокост

974 1 2

 

ЖЕСТОКОСТ

 

Всичко е към своя край,

всичко си отива бавно и безмилостно,

напуска те без жал, животът си отива!

Какво да правя аз сега? Съвсем сама

на този свят оставам, без малко обич

и топлина, а какво е живот без любов?

Защо животът е така суров? Но трябва

да бъда силна, със сетни сили да се боря,

а кой знае, може и да успея!

Живот, живот смили се над мене ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вали Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много радвам се че ти е харесало.
  • Аз усещам паника в този стих,не може да е толкова зле...неее,не може никой да не те обича,заради това,което си.По думите ти се разбира,че си добър човек,може би те боли,че не те разбират...Не знам,не съм психолог,а и не съм тук,за да правя анализи...но ми хареса това,което прочетох,това е по-същественото

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...