4.03.2015 г., 23:35

Жестокост

1.1K 0 8

Жестокост

 

Остави ме тук да си изгния

далеч от твоите очи.

Забрави ме, ти, самият!

Продължи напред, върви!

Не се обръщай, чу ли?!

Крачи уверено, дерзай!

Аз съм тук надупчена с куршуми.

За мен не се терзай!

Ще мине време, много дълго

и дупките не ще да зарастат!

Измъчена, изстрадала и мълком

ще предизвикам в теб обрат.

Крещейки ще ме търсиш

в далечни, скитащи земи.

От мен не ще да се отърсиш

и докато си жив ще те боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...