22.02.2007 г., 8:41

ЖИГОЛО

1.4K 0 14

Аз не съм от вчера в занаята.

Жиголо съм в оня нощен бар.

Всяка вечер разсъбличам светлината

и показвам своят мъжки чар.

 

И усещам острите зеници

как се целят в моето сърце,

но какво са двеста хубавици

пред едно избиращо лице?

 

Аз посочвам: ”Ти и ти, и...” Стига!

После си ги черпя със любов.

С имена изписах – пета книга

и за още много книги съм готов.

 

Аз не съм от вчера в занаята.

Каня ви – присъстващи жени

в моя бар. Нормална е цената.

А за вас отстъпка - без пари!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хаха............дано и аз съм от избраните!!!
    Това беше малка закачка
  • Ако бях единствената ти хубавица,
    щях да се чувсвам кат кралица
    и вместо спокойна волна птица,
    аз съм ревностна тигрица.

    Поздрав за хубавия стих!
  • тук сред ухажьорките ти
    нямам място
    но исках да ти кажа
    че явно всичко
    си ти е на място
  • Абе, май не се целят в сърцето ти острите зеници, а доста по- надолу... Разведри ме стихът ти...
  • Вальо, някои хора имат имена само за пръстите на едната ръка, а ти имаш цели книги с имена!А спри да добавяш имена в кигите си и стига си черпел с любов!Даже пък и промоции правиш - без пари?!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....