3.09.2011 г., 14:10

Жигосали сме се сами

650 0 4



ЖИГОСАЛИ СМЕ СЕ САМИ

Жигосали сме се сами със Болка -
и телата тленни, и душите  -
страданието  приели са
безропотно, без съпротива ...
Нима като перпетуум мобиле
ще следва ни то - и ще изпива
безжалостно на мислите - дъха, 
на всяка наша крачка - силата?
Разпънати на кръст - замръкваме...
Осъмваме отново за разпъване...
Но... нашият живот единствен тук е -
дарен ни от Небето - вечното,
с човешка  обич - в обич
към човека да пребъдваме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...