15.03.2011 г., 19:18

Жироскоп

846 0 0

                                                       жироскоп

 

                

                  Затварям се и се въртя във жироскопа,

                            равновесието търся с бясна скорост;

                            а спре ли, спира ми дъха, дори кръвта

                            и аз пропадам сякаш в пропаст.

 

 

                            Есен е - за път готови тръгват птиците,

                             тежат крилете им, изпълнени с въпроси;

                             защо дълбоко кръстът е забит в земята,

                             защо от него всеки милостиня проси?

 

 

                             И пак сезоните пресичат дните ми забързани,

                             и пулсът пролетен е затуптял над булеварда;

                             отново на ята прииждат прелетните птици,

                             за да пропъдят всяка моя скръбна сянка. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...