жироскоп

                  Затварям се и се въртя във жироскопа,

                            равновесието търся с бясна скорост;

                            а спре ли, спира ми дъха, дори кръвта

                            и аз пропадам сякаш в пропаст.

                            Есен е - за път готови тръгват птиците,

                             тежат крилете им, изпълнени с въпроси;

                             защо дълбоко кръстът е забит в земята,

                             защо от него всеки милостиня проси?

                             И пак сезоните пресичат дните ми забързани,

                             и пулсът пролетен е затуптял над булеварда;

                             отново на ята прииждат прелетните птици,

                             за да пропъдят всяка моя скръбна сянка.