17.05.2024 г., 14:22

Житейска история

604 0 0

Дори, когато и последното листо

Докосне пъстрата земя от шума

Енергията ще стои безмълвна, лека.

Но стъпките оставени от нас ще помним

А всеки допир ще е вече минал

И всяка мисъл за мига е вечна

Всяко действие без време ще отеква

Като камбанен звън към вечността

И пак ще ми напомня за мириса

На тази шума и на таз гора.

 

Не мога да те имам постоянно

Не мога да те имам всеки ден

Затова ще пия от спомена за тебе, бавно

Ще го забърсвам от праха в мен

И всекидневно губейки се малко

Ще се забравим някой ден.

Ще ме захвърлиш някъде дълбоко

В дъното на твоята душа

Ще хване прах историята най накрая

Съдбата ни била такава, да да

Но, не е виновна за това съдбата

Защо ли тъй ни отреди

Да се прегърнем в изгрева на младостта си

Да се намерим пак след тридесет, дали!

Не, аз не искам таз история да свърши…..

Но пак се губим, пак живота ни дели

Дали ще се догоним някъде нататък

От нас зависи си ..нали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...