17.05.2024 г., 14:22

Житейска история

602 0 0

Дори, когато и последното листо

Докосне пъстрата земя от шума

Енергията ще стои безмълвна, лека.

Но стъпките оставени от нас ще помним

А всеки допир ще е вече минал

И всяка мисъл за мига е вечна

Всяко действие без време ще отеква

Като камбанен звън към вечността

И пак ще ми напомня за мириса

На тази шума и на таз гора.

 

Не мога да те имам постоянно

Не мога да те имам всеки ден

Затова ще пия от спомена за тебе, бавно

Ще го забърсвам от праха в мен

И всекидневно губейки се малко

Ще се забравим някой ден.

Ще ме захвърлиш някъде дълбоко

В дъното на твоята душа

Ще хване прах историята най накрая

Съдбата ни била такава, да да

Но, не е виновна за това съдбата

Защо ли тъй ни отреди

Да се прегърнем в изгрева на младостта си

Да се намерим пак след тридесет, дали!

Не, аз не искам таз история да свърши…..

Но пак се губим, пак живота ни дели

Дали ще се догоним някъде нататък

От нас зависи си ..нали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...