Дори, когато и последното листо
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал
И всяка мисъл за мига е вечна
Всяко действие без време ще отеква
Като камбанен звън към вечността
И пак ще ми напомня за мириса
На тази шума и на таз гора.
Не мога да те имам постоянно
Не мога да те имам всеки ден ...