Под облак, сякаш бала от памук,
клокочи веселият ручей.
И, жива, спирам се под всеки бук
и приказките светли слушам.
Адреса на Рая, незнайно защо
те често показват Ви - къщата моя.
Докато достигнеш, помни ти едно -
на страшни завои не знае се броя...
Но тук е навярно и пристан - след боя
с делнични грижи и нощни тревоги.
Идвай, изкачвай... и там след завоя
ще си говорим с теб, задушевно, и с Бога!