Жива!
И щом небето драсва цветове,
а аз ги виждам - прелестни картини
и ме боли, ако щурче умре...
То аз съм жива! Жива! Жива!
Усещам ли, че скръбен е цвета.
През сълзи ли се вглеждам как си свива,
под стряхата ми косчето гнездо...
То аз съм жива! Жива! Жива!
Замирам ли пред нощното поле,
посипано брокатено в светулки,
и в мен се връща онова дете,
което със душа след тях се втурва...
То аз съм жива! Повече от жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
Благодаря ти! Прегръдка за чудесното момиче!