20.07.2011 г., 17:26

Жива!

1.2K 0 15

И щом небето драсва цветове,

а аз ги виждам - прелестни картини

и ме боли, ако щурче умре...

То аз съм жива! Жива! Жива!

 

Усещам ли, че скръбен е цвета.

През сълзи ли се вглеждам как си свива,

под стряхата ми косчето гнездо...

То аз съм жива! Жива! Жива!

 

Замирам ли пред нощното поле,

посипано брокатено в светулки,

и в мен се връща онова дете,

което със душа след тях се втурва...

 

То аз съм жива! Повече от жива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се, че и ти, Нинче Благодаря ти! Прегръдка за чудесното момиче!
  • Колко красота ми поднасяш, Роси!!! Благодаря ти, мила! Прегръщам те!
    ---
    За всички - една красива юлска седмица!
  • Повече от духовна наслада е това поетично докосване до живота...
    Браво, Люси!
  • Таня, благодаря ти, сърчице!:*
    ---
    Благодаря ти, Силви!Радваш ме!
    ---
    Благодаря ти за посещението и коментара, Жанет!Ежедневието, рутините в него, повеждат пътя ни пътя ни в една посока и пропускаме прелестните мигове в него. Причината не е само в нас, но нека се опитваме да държим "широко отворени" сетивата си... Това прави животът ни различен. Прави ни истински живи! Поздрави, мила!
    ---
    Благодаря ти за хубавия коментар, Михаил! Поздрави!
    ---
    Жени, удоволствието е взаимно, мила! Благодаря ти от сърце!
    ---
    Благодаря ти, Чоно! Поздрави за теб!
    ---
    Безкрайно ти благодаря за топлия коментар, мила Галя! Поздрави!
    ---
    Така се радвам, че усети посланието ми, скъпа Петя! Благодаря ти, слънчево момиче!!!
  • Това е едно от най-хубавите позитивни стихове, които съм чела! Почувствах се щастлива след като го прочетох!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...