20 jul 2011, 17:26

Жива!

  Poesía
1.2K 0 15

И щом небето драсва цветове,

а аз ги виждам - прелестни картини

и ме боли, ако щурче умре...

То аз съм жива! Жива! Жива!

 

Усещам ли, че скръбен е цвета.

През сълзи ли се вглеждам как си свива,

под стряхата ми косчето гнездо...

То аз съм жива! Жива! Жива!

 

Замирам ли пред нощното поле,

посипано брокатено в светулки,

и в мен се връща онова дете,

което със душа след тях се втурва...

 

То аз съм жива! Повече от жива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че и ти, Нинче Благодаря ти! Прегръдка за чудесното момиче!
  • Колко красота ми поднасяш, Роси!!! Благодаря ти, мила! Прегръщам те!
    ---
    За всички - една красива юлска седмица!
  • Повече от духовна наслада е това поетично докосване до живота...
    Браво, Люси!
  • Таня, благодаря ти, сърчице!:*
    ---
    Благодаря ти, Силви!Радваш ме!
    ---
    Благодаря ти за посещението и коментара, Жанет!Ежедневието, рутините в него, повеждат пътя ни пътя ни в една посока и пропускаме прелестните мигове в него. Причината не е само в нас, но нека се опитваме да държим "широко отворени" сетивата си... Това прави животът ни различен. Прави ни истински живи! Поздрави, мила!
    ---
    Благодаря ти за хубавия коментар, Михаил! Поздрави!
    ---
    Жени, удоволствието е взаимно, мила! Благодаря ти от сърце!
    ---
    Благодаря ти, Чоно! Поздрави за теб!
    ---
    Безкрайно ти благодаря за топлия коментар, мила Галя! Поздрави!
    ---
    Така се радвам, че усети посланието ми, скъпа Петя! Благодаря ти, слънчево момиче!!!
  • Това е едно от най-хубавите позитивни стихове, които съм чела! Почувствах се щастлива след като го прочетох!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...