7.12.2008 г., 18:23 ч.

Жива 

  Поезия
636 0 4

 

Жива

 

Напомняш ми - дете съм още

и смея се на свойте грешки,

сънувам денем и будувам нощем,

не чувам строги забележки.

Казваш ти, че прекалено се вълнувам

и приказка мистична не била светът,

като принцеса аз че съществувам,

и лекомислено било по този леден път.

Ех, гледаш ме и чудиш се навярно...

Разхождам се на пръсти без да спра,

как пея и живея все по-жадна

за танц и ласки с твойта длан.

Как тъй съм толкоз неуморна,

че да тичам весела във кръг?!

Аз дива съм и непокорна -

по-жива съм от всеки друг!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??