Жива
Жива
Напомняш ми - дете съм още
и смея се на свойте грешки,
сънувам денем и будувам нощем,
не чувам строги забележки.
Казваш ти, че прекалено се вълнувам
и приказка мистична не била светът,
като принцеса аз че съществувам,
и лекомислено било по този леден път.
Ех, гледаш ме и чудиш се навярно...
Разхождам се на пръсти без да спра,
как пея и живея все по-жадна
за танц и ласки с твойта длан.
Как тъй съм толкоз неуморна,
че да тичам весела във кръг?!
Аз дива съм и непокорна -
по-жива съм от всеки друг!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
