"Жива жарава"
Като през жарава животът ни мина, жива жарава.
Тя огън в сърцата ни тлее и любовта озарява.
Аз помня те още, там със плитки на Витоша
безгрижна, луда и щастлива
като дете или може би самодива.
Като железен обръч ни обгърна
животът сив и еднообразен.
И питам се кое е важно – тя, работата или твоят смях.
И сексът вече не е същия, той в просто задължение превръща се.
Като филм чернобял, роботи се превърнахме
забравихме май ний, че ти за мен и аз за теб ...