"Жива жарава"
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
"Жива жарава"
Като през жарава животът ни мина, жива жарава.
Тя огън в сърцата ни тлее и любовта озарява.
Аз помня те още, там със плитки на Витоша
безгрижна, луда и щастлива
като дете или може би самодива.
Като железен обръч ни обгърна
животът сив и еднообразен.
И питам се кое е важно – тя, работата или твоят смях.
И сексът вече не е същия, той в просто задължение превръща се.
Като филм чернобял, роботи се превърнахме
забравихме май ний, че ти за мен и аз за теб
сме най-щастливи.
Ще се боря ден за ден, за миговете ни красиви.
ще вярвам в нашата съдба, що сърцата и душите ни събра.
Ще бъдем, като родителите ни побелели,
що ръце държат и с целувка доживели
своите деца да гледат те замрели.
И въглени ще ни горят от живата жарава
и любов и мраз, ще има във живота наш
но зная, че твоята ръка е там до мен
след години в любовен плен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стоянов Всички права запазени
