Sep 28, 2017, 10:55 PM

"Жива жарава"

  Poetry » Love
1.2K 2 1

The work is not suitable for people under 18 years of age.

"Жива жарава"

Като през жарава животът ни мина, жива жарава.
Тя огън в сърцата ни тлее и любовта озарява.
Аз помня те още, там със плитки на Витоша
безгрижна, луда и щастлива
като дете или може би самодива.

Като железен обръч ни обгърна
животът сив и еднообразен.
И питам се кое е важно – тя, работата или твоят смях.
И сексът вече не е същия, той в просто задължение превръща се.

Като филм чернобял, роботи се превърнахме
забравихме май ний, че ти за мен и аз за теб
сме най-щастливи.
Ще се боря ден за ден, за миговете ни красиви.
ще вярвам в нашата съдба, що сърцата и душите ни събра.


Ще бъдем, като родителите ни побелели,
що ръце държат и с целувка доживели
своите деца да гледат те замрели.

И въглени ще ни горят от живата жарава
и любов и мраз, ще има във живота наш
но зная, че твоята ръка е там до мен
след години в любовен плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • За жалост, често рутината убива страстта. А в любовта тя е важен елемент. Влюбените забравят, че трябва да поддържат магнетизма си и след като се оженят.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...