Есен цветнокоса растлала е коса, 
с красота омагьосва близката гора! 
Гиздава, красива, отрупана с листа, 
очите ми приспива нейната игра. 

Жълти, зелени, тук там и червени, 
листенца танцуват джайв пременени! 
Трептят и се мятат в ритъма жив, 
магично красиви в този ден мъглив! 

Листенце полита като солов партньор, 
вятърко свири в диапазон на тенор, 
капки политат от дъжд със звук барабан, 
естрада голяма е живият Балкан! 

Букът накланя се със свойта корона, 
докосва наблизо високата хвойна 
и сякаш са двойка дуетна младежи
с вихърен танц горския дансинг превзели. 

А ето, елата превила е връх 
изящно красива - изцяло с мъх. 
Поклаща върха си, мята клони, 
тинейджър е сякаш, прави фасони. 

Ревнува от бука и танц си желае, 
защо ли самичка сама да скучае?
Сиви облаци крият небесната шир, 
мъглата се стели по близкия баир! 

Заспивам пленена от този концерт, 
мисли във рима сънувам в сонет, 
сякаш е жива близката гора, 
жива картина пее песен една!