Жива картина
Есен цветнокоса растлала е коса,
с красота омагьосва близката гора!
Гиздава, красива, отрупана с листа,
очите ми приспива нейната игра.
Жълти, зелени, тук там и червени,
листенца танцуват джайв пременени!
Трептят и се мятат в ритъма жив,
магично красиви в този ден мъглив!
Листенце полита като солов партньор,
вятърко свири в диапазон на тенор,
капки политат от дъжд със звук барабан,
естрада голяма е живият Балкан!
Букът накланя се със свойта корона,
докосва наблизо високата хвойна
и сякаш са двойка дуетна младежи
с вихърен танц горския дансинг превзели.
А ето, елата превила е връх
изящно красива - изцяло с мъх.
Поклаща върха си, мята клони,
тинейджър е сякаш, прави фасони.
Ревнува от бука и танц си желае,
защо ли самичка сама да скучае?
Сиви облаци крият небесната шир,
мъглата се стели по близкия баир!
Заспивам пленена от този концерт,
мисли във рима сънувам в сонет,
сякаш е жива близката гора,
жива картина пее песен една!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
