Жива рана

Моето момиче, ти не ме разбра,

отвори рана дълбока в моята душа.

Жива рана която не заздравява никога,

дълбока рана, сълзи изпълнена с много тъга.

Защо използва и забрави ти Любовта,

тя е свято чуство ти така и не я разбра.

Не я разбра или не пожела, какво от това,

отиде си любовта, няма те вече и теб отдавна.

Дали отново срещнала си някой ти,

дали разбила си отново нечий мечти?

Ти идваш и си отиваш отново без сълзи,

казваш обичам те, но си с маска пак нали!

Живата рана още не заздравява, пак тя сълзи,

сякаш и тя плаче за любовта, за жалост уви.

Ти отиде си и останах сам отново с моите мечти,

мечти за истинската любов, но те са мои, истински!