12.03.2010 г., 10:19

Жива вода

788 0 17

Чакам дума добра

Чакам сродна душа

Чакам жива вода

Да измия се в нея

В едно да се слея

Сега съм разкъсан

Като лист изпокъсан

От вятъра брулен

От свойте хулен

От слънце роден

Филиз съм зелен

От луната пленен

На земята вклинен

С грехове обкръжен

С любов надарен

В сърцето ранен

От звездите гален

От много предаден

Винаги жаден

За дума добра

За жива вода

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПРИЯТНО СЪБУЖДАНЕ,БЛАГОДАРЯ,ПЕПИНА-трогнат съм и съм усмихнат.
    БЕЛЛА-СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ, какъв съм езичник а СТОПЛИХТЕ МЕ !!!ТОПЛИНКА И ЗА ВАС!!!
  • Дано,
    да срещнеш сродната душа,
    да чуеш думата добра,
    да пийнеш от живата вода
    и да получиш очакваната топлина...
  • Позрави топли НЕЛИЧКА-Благодаря за топлите думи ,трогна ме!!!
    ПЕТЯ-така пише в дебелата книга ама ако не знаеш как да поискаш може да си искаш колкото си искаш,ако не знаеш как да почукаш,може да си чукашшшшш....колкото си искаш,а пък и ако не знаеш къде ехе ....един въпрос ,след него друг...
    БОРКО ПРИЯТЕЛЮ-толкова съм жив ,че често ме боли от живост,ама ми е хубаво ,че и вие сте живи и ще пия приятелю жива вода!!!ТОПЛИНКА!!!
  • Винаги жаден! Еййййййй, не се напи бе Любо, каква е тая жажда... по-жив не може да бъдеш!
  • Поискай, и ще ти се даде, почукай и ще тис е отвори...Въпросът е само:къде?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...