12.03.2010 г., 10:19 ч.

Жива вода 

  Поезия
5.0 / 6
710 0 17
Чакам дума добра
Чакам сродна душа
Чакам жива вода
Да измия се в нея
В едно да се слея
Сега съм разкъсан
Като лист изпокъсан
От вятъра брулен
От свойте хулен
От слънце роден
Филиз съм зелен
От луната пленен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Предложения
  • И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщ...
  • Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
  • Когато вечерта полека пие последните лъчи на моя ден, луната щом почти проточи шия през малкия прозо...

Още произведения »