Живее ми се
Живее ми се същия живот
с копнежа, тръпката и риска...
дали падение е бил, или възход -
след мен да казва който иска...
Когато си отива любовта,
се питам аз... Дали била е тука?
Дали съм ù отворила врата,
или навън съм я оставила да чука...
Дали във илюзорност и мечти
не съм слепкинята, поглеждаща все строго,
дали, подведена от хубави лъжи,
очаквала съм, искала съм много...
Но всъщност кой къде е бил -
дали не съм просъница,
дали съм земна,
защо ли някой ме е сътворил
с таланта все да съм потребна
Не зная... Всичко предстои -
да видя и да чуя, да узная,
сам дните си човек не ги брои,
живее ми се, още ще играя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
