renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
Jun 7, 2011, 1:53 PM

Живее ми се

  Poetry » Love
989 0 3

Живее ми се същия живот

с копнежа, тръпката и риска...

дали падение е бил, или възход -

след мен да казва който иска...

 

Когато си отива любовта,

се питам аз... Дали била е тука?

Дали съм ù отворила врата,

или навън съм я оставила да чука...

Дали във илюзорност и мечти

не съм слепкинята, поглеждаща все строго,

дали, подведена от хубави лъжи,

очаквала съм, искала съм много...

Но всъщност кой къде е бил -

дали не съм просъница,

дали съм земна,

защо ли някой ме е  сътворил

с таланта все да съм потребна

 

Не зная... Всичко предстои -

да видя и да чуя, да узная,

сам дните си човек не ги брои,

живее ми се, още ще играя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0