Живее ми се
Живее ми се, дявол да го вземе,
напук на тоя кучешки живот.
Какво като си нямам кон и стреме,
а всички ме наричат Дон Кихот.
Аз бих превзел и Рубикон и Троя.
Аз бих воювал даже и с Нерон.
И може би разтърсил бих покоя
на някой цар оттатък Вавилон.
Какво като живея на Звездите,
а газя още уличната кал?
Аз дърпам на Вселената юздите.
И свиря като дядо на кавал.
Аз ходя пеш от Арда до Марица.
И даже гоня Листопада бос,
там, дето край класилата пшеница
препуска още моят алаброс…
Какво като си нямам кон и стреме.
И тъпча още уличната кал?
Аз къртя Хоризонта без пощада.
И вия като истински чакàл.
Затуй ми се живее на земята,
макар и като скапан Дон Кихот,
на който му изгаря термостата
до следващия кучешки живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
