25.02.2018 г., 10:03

Живеем трудно...

907 0 1

Живеем трудно. Ориста си

сами избирахме, нали?

Преглъщаме сълзи безсилни - 

а тя, Земята, се върти...

 

Любов не винаги ни стига

и много често ни боли.

За друг живот мечтаем тайно.

А тя, Земята, се върти...

 

Раняваме се неразумно,

грешим, объркани и зли.

И трудно казваме "обичам" - 

все пак, Земята се върти...

 

Без нас веднъж ще се разсъмне,

но няма смисъл да скърбим.

По нова орбита ще тръгнем, 

Земята пак ще се върти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...