25.02.2018 г., 10:03

Живеем трудно...

904 0 1

Живеем трудно. Ориста си

сами избирахме, нали?

Преглъщаме сълзи безсилни - 

а тя, Земята, се върти...

 

Любов не винаги ни стига

и много често ни боли.

За друг живот мечтаем тайно.

А тя, Земята, се върти...

 

Раняваме се неразумно,

грешим, объркани и зли.

И трудно казваме "обичам" - 

все пак, Земята се върти...

 

Без нас веднъж ще се разсъмне,

но няма смисъл да скърбим.

По нова орбита ще тръгнем, 

Земята пак ще се върти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...