Живеем трудно. Ориста си
сами избирахме, нали?
Преглъщаме сълзи безсилни -
а тя, Земята, се върти...
Любов не винаги ни стига
и много често ни боли.
За друг живот мечтаем тайно.
А тя, Земята, се върти...
Раняваме се неразумно,
грешим, объркани и зли.
И трудно казваме "обичам" -
все пак, Земята се върти...
Без нас веднъж ще се разсъмне,
но няма смисъл да скърбим.
По нова орбита ще тръгнем,
Земята пак ще се върти.
© Мима Иванова Всички права запазени