Мирослава.1

35 резултата
  • Не идва с грохот...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия » Друга
    Не идва с грохот краят на света.
    А в лятно пладне – с огън безразличен,
    сред който два невръстни щъркела горят,
    крилцата немощни в небето впили.
    На оня страшен стълб пламтят ...
      65  10 
  • Родина

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия » Друга
    Нека други потъват в подвижните пясъци
    на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
    Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
    на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
    Аз оставам. В тази моя земя на очакване, ...
      51 
  • Отвъд редовете

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Отвъд редовете светът е притихнал
    и нощем луната ухае на дом.
    Шопен се прибира във няколко стиха,
    приготвил за утрото верния тон.
    Отвъд редовете най-синята радост ...
      29 
  • Предчувствие

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Днес във въздуха март е разпръснал
    всички свои лазурни искри.
    Сякаш старият Мерлин, възкръснал,
    е магьосвал земята в зори.
    И на целия свят обещал е ...
      77  10 
  • Пролетта е на дъх разстояние

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Непонятно кога се разлисти небето
    и бадемите вдигнаха розови храмове.
    Тихомълком в зори изумрудно вълшебство
    милостиво лекува черноземните рани.
    Съживени, нечуто чудеса избуяват ...
      100 
  • Все още

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Все още пазя блясъка в очите,
    искрите златни жал и доброта.
    Готова съм след облак да политна
    и да изтрия нечия сълза.
    И още блика музика в сърцето. ...
      96 
  • Сбъдване

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    В тази нова година ще съм нова и аз.
    И добра. Ще постегна крилете -
    че от дълго вървене са потънали в прах
    и перата им капят, безцветни.
    Ще забравя да бързам. Като малко дете ...
      76 
  • Щрих

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Ято птици – и вятър.
    И безкрайно небе.
    Шепа есенно злато.
    Носталгичен рефрен.
    Вечер в синя спирала. ...
      76 
  • Адажио

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Оркестърът замлъкна. Свърши балът.
    И партитурите отнесе вятър.
    По немите клавиши на рояла
    дъгата се разми до черно-бяло.
    Ръцете, слети в танца, се разделят - ...
      84 
  • В спотаения свят...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    В спотаения свят, запокитен в отровни клисури,
    дето пъклени сенки душат в зъби зли Любовта,
    сам и светъл, със думи Поетът безгрижно рисува
    небеса доверчиви, слънца и лазурни цветя.
    И криле си рисува Поетът, а после, невинно ...
      92 
  • Ноктюрно

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Светът среднощен, тази бледа сянка
    на себе си самия, от суета изчистен,
    дълбоко с корените свои стъпил
    в най-непристъпните тревоги на сърцето...
    Светът, по-грапав и от камъни пустинни, ...
      101 
  • Еньовден

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Набързо свличаш плътската си риза –
    и тази необятна нощ е твоя.
    В небето само по душа навлизаш,
    свободно сред сърцето на покоя.
    Сълзите самодивски по тревите ...
      425  10  22 
  • Нощта преваля...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Нощта преваля. Спи безкраят.
    Сама съм с будната си мисъл.
    На масата ми съхне хлябът,
    от вчерашни тегоби клисав.
    А утрешните ми победи ...
      129 
  • Не, не от кал човекът е слепен...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Не, не от кал човекът е слепен -
    от приказно тесто е бил замесен.
    И жребий цветен бил му отреден
    отдавна - вместо тази черна плесен,
    в която тънем немощни, сами, ...
      356 
  • Понякога е лесно да си тъжен...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Понякога е лесно да си тъжен
    и много трудно - мъничко щастлив.
    Завързал страховете си на възел,
    будуваш под завивка от звезди.
    Поел си път, по който всяка дума ...
      282 
  • Понякога е лесно да си тъжен...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Понякога е лесно да си тъжен
    и много трудно - мъничко щастлив.
    Завързал страховете си на възел,
    будуваш под завивка от звезди.
    Поел си път, по който всяка дума ...
      335  11 
  • Отвъд кристалните води на времето...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Отвъд кристалните води на времето
    младежките ни образи трептят –
    далечни, мамещи, недостижими...
    Не можем да се върнем пак на онзи бряг.
    Едничкото, което ни остава, ...
      272 
  • Бездомно кученце...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Бездомно кученце ситни по тротоара.
    Крачето болно влачи и скимти.
    Минават хора. Гледат безразлично.
    Какво ли толкоз! Дребен помияр...
    Очичките сълзят. Таят надежда. ...
      107 
  • Върху жаравата златееща на дните...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Върху жаравата златееща на дните
    омаяна и тръпнеща танцувам.
    По стъпките ми плиска се магия
    и нестинарската ми кръв бушува.
    Сред вихъра от спомени и тайни ...
      175 
  • Звънът лиричен на звездите...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия » Строги форми
    Звънът лиричен на звездите
    в добрата нощна тишина
    с капчука светъл се преплита,
    прелива сила в моите слова.
    Събирам вдъхновена звездно злато ...
      168 
  • Чакам твоите пръсти, Любов...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Чакам твоите пръсти, Любов,
    да ме изваят - нова и невинна.
    Очите ти да ме пресътворят
    и твоето сърце да ме роди
    по-чиста, по-желана, ...
      108 
  • Открита като длан...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Открита като длан,
    като сърце голяма
    и чиста като блян...
    Родина. Друга няма.
    Понякога горчи ...
      98 
  • Невинност и лъчи...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Невинност и лъчи,
    искри и лед...
    Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
    усмихната като зарадвано дете.
    Копнежът на стаените дървета ...
      142 
  • Невероятни пролетни поля...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Невероятни пролетни поля летят
    насреща ми, пречистено-зелени.
    Извива светло и звънливо моят път
    и пак изгрява пролетта за мене.
    Пътуване – благословено време ...
      80 
  • Докато телата ни спят...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Докато телата ни спят,
    душите пътуват в безкрая
    и срещат се, тихо мълвят
    слова неспокойни и тайни.
    Което наяве боли, ...
      154 
  • Живеем трудно...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Живеем трудно. Ориста си
    сами избирахме, нали?
    Преглъщаме сълзи безсилни -
    а тя, Земята, се върти...
    Любов не винаги ни стига ...
      88 
  • Стъпвам леко...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    "В бели къщи с червени покриви
    живеят добрите хора..."
    Стъпвам леко и вятър ме носи,
    пълни косите ми с дъх на пътища.
    Вече не мога да съм добра. ...
      153 
  • Моето човешко име...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Моето човешко име
    го откраднаха цветята
    и сега съм само сянка
    сред смълчаните пространства.
    Ветровете разпиляха ...
      116 
  • Привечерна, смущаваща, ласкава...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Привечерна, смущаваща, ласкава,
    тръгвам с пролетни стъпки навън.
    Зазвучава, зелен и прасковен,
    залезът като сбъднат сън.
    Стъпвам леко, не бързам, попивайки ...
      169 
  • Есента ми намигна...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Есента ми намигна с око на врабец.
    После нежно с листо ме погали.
    Дишам синя прохлада и шепот вали
    сред тревите в нозете ми боси.
    Още близо е лятото, още сладки лъчи ...
      109 
  • Аз изгревите свои благославям...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия
    Аз изгревите свои благославям,
    те носят ми усмивки с топлота.
    Дори да съм самотна, не оставам
    безрадостна - до мен е пролетта.
    Преследват ме припламващи съзвучия ...
      98 
  • Гнетът на думите затворени

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия » Свободен стих
    Гнетът жесток на думите затворени,
    на неизречените ми слова,
    на неродените истории,
    на нéмощните ми крила...
    Аз толкоз дълго чаках да летя, ...
      100 
  • С душа сломена от копнеж...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия » Любовна, Бели стихове
    С душа, сломена от копнеж,
    аз все изкачвам своята Голгота.
    Понесла жарката си самота
    към синевата на очите ти,
    Любов. ...
      268 
  • Заклинание

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия » Любовна
    Твоя да съм, мен да виждаш само,
    мен да чакаш и насън, любими,
    с мен да бродиш, с мене да тъгуваш,
    моите устни само да сънуваш...
    Моите очи да те събуждат, ...
      259 
  • Аз бях Инес...

    Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1
    Поезия » Любовна
    * * *
    Аз бях Инес де Кастро,
    Таис, Жулиета...
    Умирах с всички влюбени во век веков.
    Принасяха ме в жертва на кралете, ...
      221 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.