Животът е странно нещо.
Години на радост и сълзи,
ту бавен, ту адски забързан,
пролуки, бариери и пречки.

Минало и настояще,
спомени, мигове хиляди,
две-три мечти разбивани,
бъдеще светло и страшно.

Животът е нещо красиво.
Безброй много думи за казване,
за щастие и за нерадости,
сълза, а под нея - усмивка.

Тогава дете си бил,
а днес вече кой си не знаеш,
светът ли сърцето ти смая,
наистина ли си победил?

Животът е необясним.
Как дишаш днес - утре те няма.
Истина или измама.
Има ли неуязвими?

Някога имал си вяра,
сега си в плена на норми,
безвредни или отровни...
лъжата е черна и бяла.

Животът начало и край е.
Има ли смисъл във него
за другиго или за тебе,
това го решаваш сам.

Някои го пропиляват,
пропиват, захвърлят, отритват.
Но истински знаеш, че има.
Tи спираш, а той продължава.

Животът е нещо неясно...
от първите стъпки на бебе,
до увяхващо есенно цвете.
Родиш се, живееш, угаснеш.