14.03.2010 г., 13:18

Живееш

819 1 1
Животът е странно нещо.
Години на радост и сълзи,
ту бавен, ту адски забързан,
пролуки, бариери и пречки.

Минало и настояще,
спомени, мигове хиляди,
две-три мечти разбивани,
бъдеще светло и страшно.

Животът е нещо красиво.
Безброй много думи за казване,
за щастие и за нерадости,
сълза, а под нея - усмивка.

Тогава дете си бил,
а днес вече кой си не знаеш,
светът ли сърцето ти смая,
наистина ли си победил?

Животът е необясним.
Как дишаш днес - утре те няма.
Истина или измама.
Има ли неуязвими?

Някога имал си вяра,
сега си в плена на норми,
безвредни или отровни...
лъжата е черна и бяла.

Животът начало и край е.
Има ли смисъл във него
за другиго или за тебе,
това го решаваш сам.

Някои го пропиляват,
пропиват, захвърлят, отритват.
Но истински знаеш, че има.
Tи спираш, а той продължава.

Животът е нещо неясно...
от първите стъпки на бебе,
до увяхващо есенно цвете.
Родиш се, живееш, угаснеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...