14 мар. 2010 г., 13:18

Живееш

821 1 1
Животът е странно нещо.
Години на радост и сълзи,
ту бавен, ту адски забързан,
пролуки, бариери и пречки.

Минало и настояще,
спомени, мигове хиляди,
две-три мечти разбивани,
бъдеще светло и страшно.

Животът е нещо красиво.
Безброй много думи за казване,
за щастие и за нерадости,
сълза, а под нея - усмивка.

Тогава дете си бил,
а днес вече кой си не знаеш,
светът ли сърцето ти смая,
наистина ли си победил?

Животът е необясним.
Как дишаш днес - утре те няма.
Истина или измама.
Има ли неуязвими?

Някога имал си вяра,
сега си в плена на норми,
безвредни или отровни...
лъжата е черна и бяла.

Животът начало и край е.
Има ли смисъл във него
за другиго или за тебе,
това го решаваш сам.

Някои го пропиляват,
пропиват, захвърлят, отритват.
Но истински знаеш, че има.
Tи спираш, а той продължава.

Животът е нещо неясно...
от първите стъпки на бебе,
до увяхващо есенно цвете.
Родиш се, живееш, угаснеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...