Живея...
Живея, брат. Добре съм. Още може.
Знам всяка моя стъпка е местена скала,
последна да е слабо ме тревожи,
тогава се разбира роден ли си с крила.
И всеки ден обичам. Стиховèте
обикновени - въздух след полет на стрела.
След тях по-силни стават страховете,
за миналите, днешни и бъдещи дела.
А положението не е цвете.
От мене в пъти повече увреден е света.
Забравихме вода за кълновете
и да плевим спасени
смирено любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
