Живея, брат. Добре съм. Още може.
Знам всяка моя стъпка е местена скала,
последна да е слабо ме тревожи,
тогава се разбира роден ли си с крила.
И всеки ден обичам. Стиховèте
обикновени - въздух след полет на стрела.
След тях по-силни стават страховете,
за миналите, днешни и бъдещи дела.
А положението не е цвете.
От мене в пъти повече увреден е света.
Забравихме вода за кълновете
и да плевим спасени
смирено любовта.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
