6.06.2015 г., 21:32 ч.

Живея 

  Поезия » Философска
1388 1 5

Живея живота си както ми падне.

Посоката сменям през ден или два.

Понякога тегля с инат на магаре,

а друг път препускам с галоп на мустанг.

 

Мечтата ми – волен сокол в небесата –

редовно заспива примряла от глад.

А дните ми – мънички мишки в полята –

как рядко нагоре повдигат глава.

 

Защото когато денят се огледа

ще види връхлитаща хищна мечта.

Пречупване, болка, възторг и победа.

Триумф за душата. След туй алчността

 

за още победи, сама ще се рее.

Ще трупат запаси плашливите дни.

С магарешки верен инат ще живея,

когато мустангът глава преклони.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "С магарешки верен инат ще живея,
    когато мустангът глава преклони."
    Много ми хареса!
  • Благодаря Ви, че споделихте мислите и чувствата, които стихът ми е предизвикал във Вас!
  • Така живеят живота си силните хора! Браво, Яки! Много ми хареса заложената в стиха ти философия!
  • То- аслъ- живота си е такъв и така го живеем, Яким! Напипал си истината, особено в днешните трудни времена!
    Харесах и оценявам работата.Поздравление!!
  • Инатът е двигател на прогреса.
    Копита чух. Усетих оптимизъм.
    Написаното много ми хареса.
    Днес да си жив почти е героизъм
Предложения
: ??:??