Живея
Живея живота си както ми падне.
Посоката сменям през ден или два.
Понякога тегля с инат на магаре,
а друг път препускам с галоп на мустанг.
Мечтата ми – волен сокол в небесата –
редовно заспива примряла от глад.
А дните ми – мънички мишки в полята –
как рядко нагоре повдигат глава.
Защото когато денят се огледа
ще види връхлитаща хищна мечта.
Пречупване, болка, възторг и победа.
Триумф за душата. След туй алчността
за още победи, сама ще се рее.
Ще трупат запаси плашливите дни.
С магарешки верен инат ще живея,
когато мустангът глава преклони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
