Живея
Живея живота си както ми падне.
Посоката сменям през ден или два.
Понякога тегля с инат на магаре,
а друг път препускам с галоп на мустанг.
Мечтата ми – волен сокол в небесата –
редовно заспива примряла от глад.
А дните ми – мънички мишки в полята –
как рядко нагоре повдигат глава.
Защото когато денят се огледа
ще види връхлитаща хищна мечта.
Пречупване, болка, възторг и победа.
Триумф за душата. След туй алчността
за още победи, сама ще се рее.
Ще трупат запаси плашливите дни.
С магарешки верен инат ще живея,
когато мустангът глава преклони.
© Яким Дянков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Ви, че споделихте мислите и чувствата, които стихът ми е предизвикал във Вас!
-
Така живеят живота си силните хора! Браво, Яки! Много ми хареса заложената в стиха ти философия!
-
То- аслъ- живота си е такъв и така го живеем, Яким! Напипал си истината, особено в днешните трудни времена!
Харесах и оценявам работата.Поздравление!! -
Инатът е двигател на прогреса.
Копита чух. Усетих оптимизъм.
Написаното много ми хареса.
Днес да си жив почти е героизъм
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
когато мустангът глава преклони."
Много ми хареса!