12.09.2010 г., 21:30

Живея в мига си съдбовен

788 0 13

Раздавам огъня любовен

Вино упойващо със благослов

Изпращат зов

Цъфтящи слънчогледи

Трепти сърце

Сякаш птичи криле...

Дърветата шушукат в тон

Вятър свири с баритон

Ражда се песен...

През прохода тесен

На разни души преминава

След огъня...

Пепел ли само остава

Вятърът буен

И нея издухва...

Какво ли избухва...

Раздавам огън любовен

Живея в мига си съдбовен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...