Живея в мига си съдбовен
Раздавам огъня любовен
Вино упойващо със благослов
Изпращат зов
Цъфтящи слънчогледи
Трепти сърце
Сякаш птичи криле...
Дърветата шушукат в тон
Вятър свири с баритон
Ражда се песен...
През прохода тесен
На разни души преминава
След огъня...
Пепел ли само остава
Вятърът буен
И нея издухва...
Какво ли избухва...
Раздавам огън любовен
Живея в мига си съдбовен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
