10.07.2024 г., 9:58

Живея, за да те обичам

456 0 0

Жива съм, дишам, пея и горя,
ала душата ми по теб полетя.
Грешка?! Дали?!
Надеждата отдавна умъртвих аз,
защото знам, че никога няма да има нас.
Любовта никога през живота си не видях,
живея само в мрак.
Какво е това?!
Да те обичам,
заради теб от себе си да се отричам,
а ти да бягаш по другия бряг
и никога да не те стигна аз?!
Жива съм, дишам, пея и горя,
опитвам сърцето си да изстудя,
ала то е прекалено горещо,
да го изпепеля пък е нечовешко.
Ела - изпепели ме ти,
ще горя в любов,
дори и да си прекалено жесток
и всичко това да само мечти.
Губя съзнанието си, 
но дори в последния си дъх,
аз знам,
че теб ще искам пак.
Жива съм, дишам, пея и рева,
сърцето ми по теб полудя
и боли, та се къса,
на парчета,
съдбата е прекалено зловеща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...