Къде сте бе, хора? Останахте ли живи?
Живи сте тялом, а духом?
Къде сте бе, хора, останахте ли живи…?
Живи в сърцето, което да обича, да раздава,
да помага, да налага само с любов!
Кажете бе, хора…?
Или можете само с омраза да изпълвате своя живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Стоянова Всички права запазени
. аз знам ,че не е перфектно,но така успях да се изразя ... и исках да го споделя с вас оценявам на всеки един мнението , но аз не пиша по принцип от време на време като седна и това което мисля го пиша... макар и да е нескопосано.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
