Къде сте бе, хора? Останахте ли живи?
Живи сте тялом, а духом?
Къде сте бе, хора, останахте ли живи…?
Живи в сърцето, което да обича, да раздава,
да помага, да налага само с любов!
Кажете бе, хора…?
Или можете само с омраза да изпълвате своя живот!
© Катерина Стоянова All rights reserved.
. аз знам ,че не е перфектно,но така успях да се изразя ... и исках да го споделя с вас оценявам на всеки един мнението , но аз не пиша по принцип от време на време като седна и това което мисля го пиша... макар и да е нескопосано.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
