Живителен дъх
Живителен дъх
Мъгла. Сияние. Луна.
До езерото бе сгушила се тя.
И пак загледана в синкава тъма.
Сякаш на изгубен остров там - сама.
Миг. Сияние. Звезда.
Прокрадна се незабелязано мечта.
Полъхна, унесе и замина.
В бледен спомен някъде загина.
Гръм. Светкавица. Отмина.
Лунните цветя с повея разрина.
И там една душа тъй фина
сгуши се в лилавееща коприна...
23.03.2009г.
(понеделник)
23:43ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Грънчарова Всички права запазени
