Живителен дъх

Mar 25, 2009, 6:34 PM

Poetry

610 0 1

Живителен дъх

Мъгла. Сияние. Луна.
До езерото бе сгушила се тя.
И пак загледана в синкава тъма.
Сякаш на изгубен остров там - сама.

Миг. Сияние. Звезда.
Прокрадна се незабелязано мечта.
Полъхна, унесе и замина.
В бледен спомен някъде загина.

Гръм. Светкавица. Отмина.
Лунните цветя с повея разрина.
И там една душа тъй фина
сгуши се в лилавееща коприна...

23.03.2009г.
(понеделник)
23:43ч.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nansuela (Нана)

2009-03-25T22:25:48+02:00

Искам да мога така,като теб да лея думите.