Живителен дъх
Мъгла. Сияние. Луна.
До езерото бе сгушила се тя.
И пак загледана в синкава тъма.
Сякаш на изгубен остров там - сама.
Миг. Сияние. Звезда.
Прокрадна се незабелязано мечта.
Полъхна, унесе и замина.
В бледен спомен някъде загина.
Гръм. Светкавица. Отмина.
Лунните цветя с повея разрина.
И там една душа тъй фина
сгуши се в лилавееща коприна...
23.03.2009г.
(понеделник)
23:43ч.
© Михаела Грънчарова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
