3.05.2008 г., 11:18

Живот

1.2K 0 1
 

 

С черна коприна ще завием истината

 и ще живеем спокойно отново в лъжа,

аз ще копнея за теб,

а ти ще се отдалечаваш

с всяка  своя нова лъжа!

Кръст на сърцето си ще сложа,

за да спре да бие, когато настъпи скръбта!

Аз спасителен бряг за теб ще бъда,

но за всяка истиска  сълза.

 От мечтите вече няма смисъл - 

отне и последната детска усмивка

с нова отровна лъжа,

но сърцето  ти е вкоравяло

 и нищо не чувстваш сега.

За смъртта си мисля днес,

колко елегантна е в черно и празнична, с цветя.

Ще дойдеш на гроба ми,

но аз без глас ще се смея на твойте искрени чувства,

 които съсипаха живота ми вчера.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...нямам думи просто долавям нотката... Наистина животът е една опашата лъжа... Стихът е много Истински! ПОЗДРАВИ!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....