С черна коприна ще завием истината

 и ще живеем спокойно отново в лъжа,

аз ще копнея за теб,

а ти ще се отдалечаваш

с всяка  своя нова лъжа!

Кръст на сърцето си ще сложа,

за да спре да бие, когато настъпи скръбта!

Аз спасителен бряг за теб ще бъда,

но за всяка истиска  сълза.

 От мечтите вече няма смисъл - 

отне и последната детска усмивка

с нова отровна лъжа,

но сърцето  ти е вкоравяло

 и нищо не чувстваш сега.

За смъртта си мисля днес,

колко елегантна е в черно и празнична, с цветя.

Ще дойдеш на гроба ми,

но аз без глас ще се смея на твойте искрени чувства,

 които съсипаха живота ми вчера.