May 3, 2008, 11:18 AM

Живот

  Poetry
1.2K 0 1
 

 

С черна коприна ще завием истината

 и ще живеем спокойно отново в лъжа,

аз ще копнея за теб,

а ти ще се отдалечаваш

с всяка  своя нова лъжа!

Кръст на сърцето си ще сложа,

за да спре да бие, когато настъпи скръбта!

Аз спасителен бряг за теб ще бъда,

но за всяка истиска  сълза.

 От мечтите вече няма смисъл - 

отне и последната детска усмивка

с нова отровна лъжа,

но сърцето  ти е вкоравяло

 и нищо не чувстваш сега.

За смъртта си мисля днес,

колко елегантна е в черно и празнична, с цветя.

Ще дойдеш на гроба ми,

но аз без глас ще се смея на твойте искрени чувства,

 които съсипаха живота ми вчера.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Ганчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...нямам думи просто долавям нотката... Наистина животът е една опашата лъжа... Стихът е много Истински! ПОЗДРАВИ!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...