3 мая 2008 г., 11:18

Живот

1.2K 0 1
 

 

С черна коприна ще завием истината

 и ще живеем спокойно отново в лъжа,

аз ще копнея за теб,

а ти ще се отдалечаваш

с всяка  своя нова лъжа!

Кръст на сърцето си ще сложа,

за да спре да бие, когато настъпи скръбта!

Аз спасителен бряг за теб ще бъда,

но за всяка истиска  сълза.

 От мечтите вече няма смисъл - 

отне и последната детска усмивка

с нова отровна лъжа,

но сърцето  ти е вкоравяло

 и нищо не чувстваш сега.

За смъртта си мисля днес,

колко елегантна е в черно и празнична, с цветя.

Ще дойдеш на гроба ми,

но аз без глас ще се смея на твойте искрени чувства,

 които съсипаха живота ми вчера.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...нямам думи просто долавям нотката... Наистина животът е една опашата лъжа... Стихът е много Истински! ПОЗДРАВИ!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....