Живот

7.03.2008 г., 21:09 ч.

Поезия » Любовна

438 0 2

Пресметнах бързо всеки ход

на този шарен, озлобен живот.

От болка бих ревала дълго,

омраза се промъква тихомълком.

Щастлива бях, но ден ужасен,

аз се намерих нейде във калта,

не виждах нищо и неясен

видях живота, заради това.

Как имам нужда от едни ръце,

които да протегнат се за миг,

сърцето ми да сгреят с пламък тих,

да ме упътят във живота.

По тъмни стълби се изкачва някой,

ръце с молба протяга ми, но аз

не искам повече изпитана омраза,

а вяра и любов, но не за час.

Животът е вълшебно колело

и всичко се повтаря вечно.

Пресметнах всеки ход жесток -

той нищо няма в себе си човечно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.