29.11.2008 г., 22:27

Живот

612 1 1

Смисъла на живота тъй и не разбрах,
като черна сянка аз го изживях.
Съществувах просто и безцелно,
никому ненужен, със сърце смирено.

Да бъда някой силно ден и нощ желах,
но вместо това, че за другите съм нищо, аз разбрах.
Така минаваха самотни дните
със горещи сълзи на очите.

Но не спрях на бог да се моля,
за доброто в този свят продължих да се боря.
В битката безнадеждна себе си погубих
и на края живота мой, физически, загубих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мм не бъди толкова песимистичен щастието тепърва ти предстои!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...