Смисъла на живота тъй и не разбрах,
като черна сянка аз го изживях.
Съществувах просто и безцелно,
никому ненужен, със сърце смирено.
Да бъда някой силно ден и нощ желах,
но вместо това, че за другите съм нищо, аз разбрах.
Така минаваха самотни дните
със горещи сълзи на очите.
Но не спрях на бог да се моля,
за доброто в този свят продължих да се боря.
В битката безнадеждна себе си погубих
и на края живота мой, физически, загубих.