Смисъла на живота тъй и не разбрах,
като черна сянка аз го изживях.
Съществувах просто и безцелно,
никому ненужен, със сърце смирено.
Да бъда някой силно ден и нощ желах,
но вместо това, че за другите съм нищо, аз разбрах.
Така минаваха самотни дните
със горещи сълзи на очите.
Но не спрях на бог да се моля,
за доброто в този свят продължих да се боря.
В битката безнадеждна себе си погубих
и на края живота мой, физически, загубих.
© Дамян Атанасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
щастието тепърва ти предстои!