мукадес (Айше Рубева)
28 157
19.03.2009 г., 2:06 ч.

Живот 

  Поезия
930 0 4

От векове до моя прозорец

стоят две кресла,

в едното седи жена,

в другото мъж.

С влюбен поглед той я поглежда,

тя трепери като при първа среща.

 

 

От векове до моя прозорец

живеят две кресла,

в едното седи жена,

в другото неговото заминаване.

Тя изгрева посреща,

залеза изпраща

сама

с неговото отсъствие

и чака вече векове

да дойде той

и да седне на креслото

до нея,

до моя прозорец.

 

 

Хиляди изгреви,

хиляди залези

посрещна и изпрати

жената,

хиляди прераждания,

хиляди съдби,

седи и чака тя

неговото завръщане.

Да дойде мъжът,

да седне до нея,

влюбено да я погледне,

тя да потрепери

като при първа среща.

 

 

От векове до моя прозорец

тъжни стоят две кресла -

в едното седи мъж,

в другото самота,

жената я няма -

на тръгване взела

и себе си.

 

 

Чака мъжът

да дойде жената,

да седне до него

на креслото до моя прозорец,

влюбено да я погледне,

тя да потрепери

като при първа среща...

 

 

От векове до моя прозорец

стоят две кресла

и чакат

мъжът и жената

да седнат един до друг,

той влюбено да я погледне,

тя да потрепери като

при първа среща,

заедно изгрева да посрещнат,

залеза да изпратят,

заедно да остареят

и да си заминат

от този свят

до следващия живот,

когато до моя прозорец

ще живеят две кресла -

в едното ще седи мъж,

в другото жена,

един до друг...

 

 

 

 

© Айше Рубева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??