Живот
От векове до моя прозорец
стоят две кресла,
в едното седи жена,
в другото мъж.
С влюбен поглед той я поглежда,
тя трепери като при първа среща.
От векове до моя прозорец
живеят две кресла,
в едното седи жена,
в другото неговото заминаване.
Тя изгрева посреща,
залеза изпраща
сама
с неговото отсъствие
и чака вече векове
да дойде той
и да седне на креслото
до нея,
до моя прозорец.
Хиляди изгреви,
хиляди залези
посрещна и изпрати
жената,
хиляди прераждания,
хиляди съдби,
седи и чака тя
неговото завръщане.
Да дойде мъжът,
да седне до нея,
влюбено да я погледне,
тя да потрепери
като при първа среща.
От векове до моя прозорец
тъжни стоят две кресла -
в едното седи мъж,
в другото самота,
жената я няма -
на тръгване взела
и себе си.
Чака мъжът
да дойде жената,
да седне до него
на креслото до моя прозорец,
влюбено да я погледне,
тя да потрепери
като при първа среща...
От векове до моя прозорец
стоят две кресла
и чакат
мъжът и жената
да седнат един до друг,
той влюбено да я погледне,
тя да потрепери като
при първа среща,
заедно изгрева да посрещнат,
залеза да изпратят,
заедно да остареят
и да си заминат
от този свят
до следващия живот,
когато до моя прозорец
ще живеят две кресла -
в едното ще седи мъж,
в другото жена,
един до друг...
© Айше Рубева All rights reserved.
