10.08.2011 г., 14:08 ч.

Живот 

  Поезия » Философска
790 0 24

Животът чезне като вик,

във гърлото на тишината,

а ежедневният му щик

със всеки хлът убива вятър...

Във устрема си - уловен,

и от сълзите смях навъсил,

прехапал жалкия си тлен

и  волята с мечти нахъсил,

във спомените си зашил

до болка окървени рани,

повярвал сам, че е пастир

на чувствата, които храни...

Разкъсал не една любов

със зъбите на свободата

и в страстния си самоков

заострил меча на съдбата...

Намерил път, загубил бряг -

все капитан на чужда яхта,

корабокрушенец  в този свят -

на острова си се зарадвал...

От зла кърмилница орисан,

но хвърлил труд и пъп - в късмет...

Живот, на който му е писан

с душевна рима всеки ред...

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??