Живот

Aug 10, 2011, 2:08 PM

Poetry » Phylosophy

840 0 24

Животът чезне като вик,
във гърлото на тишината,
а ежедневният му щик
със всеки хлът убива вятър...
Във устрема си - уловен,
и от сълзите смях навъсил,
прехапал жалкия си тлен
и волята с мечти нахъсил,
във спомените си зашил
до болка окървени рани,
повярвал сам, че е пастир
на чувствата, които храни... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Живот

Want to read more?

Random works