Живот
Животът чезне като вик,
във гърлото на тишината,
а ежедневният му щик
със всеки хлът убива вятър...
Във устрема си - уловен,
и от сълзите смях навъсил,
прехапал жалкия си тлен
и волята с мечти нахъсил,
във спомените си зашил
до болка окървени рани,
повярвал сам, че е пастир
на чувствата, които храни...
Разкъсал не една любов
със зъбите на свободата
и в страстния си самоков
заострил меча на съдбата...
Намерил път, загубил бряг -
все капитан на чужда яхта,
корабокрушенец в този свят -
на острова си се зарадвал...
От зла кърмилница орисан,
но хвърлил труд и пъп - в късмет...
Живот, на който му е писан
с душевна рима всеки ред...
© Михаил Цветански All rights reserved.
