14.12.2013 г., 9:45  

Живот

825 0 15

Живот

 

никой не е съвършен
отраженията ни - също
ярък топъл студен
сам създаваш своята същност

тя съдържа пламък и лед
сам избираш кое да протегнеш
към душата на някой човек
или кое (и защо и кога) да избегнеш

формата- кратка: живот
няколко цвята метафори
а глаголите се закачат
за ревера на новия ден
и измислят все нови задачи

сметките- щури

кесийката-празна
кръчмата пълна с чудаци
всеки припява: живей като мен

някой вижда

как тихичко ставам и тръгвам
сочи ме с пръст и крещи:
тази не е като нас

значи е луда

вярвай му

той не греши

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...